Панагюрище е един от градовете в България, оставил ясен отпечатък в историята й. За туристите най-голям интерес представлява Панагюрското златно съкровище, което датира от IV-IIIв. пр. н. е, открито на 8 декември 1949 г от тримата братя Павел Петко и Михаил Дейкови. А за българската история Панагюрище се свързва с Априлско Въстание, с първите стъпки към освобождението от турско робство.

Панагюрище е малко градче, разположено в южните склонове на Средна гора. Не е много далеч от София – само на 90 км източно от столицата. Една разходка из града може да се комбинира и с посещение до разположения на 42 км град Пазарджик.

Градът е бил тракийско селище, за което свидетелства Панагюрското златно съкровище и могилата „Мрамор”. В нея е открито ритуално погребение на тракийски вожд от IV – III в. пр. н. е.

В околностите на града могат да се разгледат също и руините от българските крепости Красен и Душковченин.

Интересна е историята на името Панагюрище. Градът е кръстен на малкия панаир, които се организирал по брега на реката. Думата „панагюр” е синоним на „панаир”.

По време на османското робство градът е бил привилегирован - с ферман султанът обявява Панагюрище за военно селище. Местното население е носело свободно оръжие и било е освободено от някои данъци, дори в управлението на града е имало относителна свобода. Това е една от причините за икономическия растеж на града – някъде към началото на XIX в. търговията и занаятчийството бележат своя подем. Градът започва и да се образова. През периода 1839 – 1843, с подкрепата и финансовата помощ на цялото население на Панагюрище се построяват двете училища – мъжкото и девическо. Построена е и местната библиотека, която в онези времена е наброявала 2000 книги, измежду които е имало средновековни оригинали върху кожа и пергамент. Между стените на тези две сгради се образова цялата младеж на Панагюрище и се запалва пламъчето за свобода.