Намери Хотел

Информация за Севлиево


Град Севлиево се намира в Централна Северна България, близо e до географския център на страната с географско положение 43° 1' 32" сев. ш. и на 25° 6' 48" изт. д. Надморската височина на града е 201 м, но това е най-ниската точка на общината. По билото на Стара планина някои върхове достигат до 1900 м. надморска височина, а полупланинският терен е със средна височина 400-700 м. Климатът е умерено-континентален, с голяма амплитуда между най-ниските и най-високите годишни температури от + 30-35 градуса по Целзий през лятото до минус 20-25 градуса през зимата.

Възникнал като административен, военно - стратегически и стопански център на района през Х век. На естествено укрепено място, на 3 км северозападно от днешния град, е построена мощна отбранителна крепост , а около нея възниква голям за времето си средновековен град с четири квартала, две еднокорабни църкви ,работилници за обработка на метал и керамика,с обособена инфраструктура.
Градът е просъществувал до края на ХVІІвек, макар крепостта да е била разрушена при превземането на нашите земи от османските турци в края на ХІV век. Постепенно неговите стопански и административни функции са били иззети от сегашното селище, наричанo в началото Селви,Серви, Севлиова.
От втората половина на ХVІІІ век Севлиево се утвърждава като център на турска административна кааза / околия / от 50 селища. В него се развива силно занаятчийство - обработка на кожи, шиене на готови горни дрехи, обработка на метали,дърводелство. През 1834год. е обновена старата църква от ХVІІ век с прекрасен резбован олтар, през 1846 год. е открито едно от първите в страната светски училища, изградено дарение от видния севлиевец – възрожденец Хаджи Стоян Николов.
В началото на 70-те години градът става център на организирано движение за национално освобождение. Васил Левски създава тук първия революционен комитет,след неговото залавяне и жестоката му смърт последователите му организират втори такъв и той подготвя Априлското въстание в севлиевския край. От 1 до 11 май в Балкана се водят сражения между въстаниците и турска войска - башибозук и низами. Изгорени и разграбени са 4 големи села, десетки махали,загиват над 300 души - мъже, жени и деца. Осем от ръководителите на въстанието са обесени на севлиевския площад. По- късно, през 1894 год. на това място признателните им съратници и потомци издигнаха величествен паметник. От вековните български традиции в бита на севлиевци са запазени и се поддържат до днес отбелязването на големите християнски празници - Рождество Христово /Коледа/ , Великден, Денят на народните просветители Св. св. Кирил и Методий , Денят на народните будители - 1 ноември. Като Ден на Севлиево от стотици години е останал 14 октомври - Денят на Света Петка Българска, който се отбелязва с голям есенен панаир и множество културни изяви. Градът чества тържествено всяка година подвига на въстаниците от 1876год. в местността Боаза и Денят на загиналите за народна свобода и независимост - 2 юни.