Град Сърница се намира в планински район. Намира се между рида Дъбраш и Велийско-виденишкия дял в Западните Родопи. В непосредствена близост минава река Доспат, вливаща се в едноименния язовир Доспат. Сърница е със средна надморска височина около 1200 метра, което прави зимата доста продължителна и студена. Около Сърница има много гъсти гори, представени най-вече от бор и смърч. Града се намира на 20 км от град Доспат и на 48 км от Велинград.

Сърница е получила името си през 1937 г. заради безбройните стада от сърни, които пасели на всяка поляна край селото. А селището е създадено през 1860 г. Първият заселник бил чобанинът Шабан и почти столетие селището носело неговото име - Шабанлии. Заселниците били предимно от Доспат, който днес е на отсрещния бряг на язовира. През 1975 година селата и махали Шабанлии, Крушата, Петелци, Бърдуче и Орлино са обединени под името Сърница.[1] От 1978 до 1988г. Сърница е самостоятелна община, включваща и сърнишките села Медени поляни и Побит камък. От 16 септември 2003 година Сърница е град. Населението е съставено от помаци.

На 23 април 1972 година униформеният полицай в Сърница, Сергей Куртов, е убит от петима сърничани по повод отнемането на шофьорската книжка на единия от тях. Единият от съучастниците се предава, а другите четирима са заловени край село Кочан в опит да избягат в Гърция. Това е идеален повод в селото да започне Възродителния процес. Селото е обградено, жителите му са събрани при училището, тялото на полицая е изложено в една класна стая, а сърничани са заставени да го видят, след което да чуят признанието на единия от съучастниците в убийството. Така „възродителите“ вменяват колективна вина на жителите на Сърница, благодарение на което смяната на имената минава сравнително гладко. След това посмъртно повишеният в младши лейтенант полицай е погребан в центъра на селото, а над гроба му е издигнат паметник с надпис „Младши лейтенант Сергей Куртов. Загинал геройски при изпълнение на служебния си дълг.“ След това всички надгробни камъни в мюсюлманските гробища с написани турско-арабски имена са счупени.