Карлово възниква в края на 14-ти век. През 1869 г. в Карлово се основава първото читалище. През 1869 г. Анастасия Райнова и Аница Пулева основават второто женско дружество в България. От 1953 до 1962г. носи името Левскиград.

Природните дадености, историческото и културното наследство на община Карлово са благоприятни за развитието на туризма, тъй като тя е на територията на Национален парк Централен балкан. Привлекателни туристически обекти са резерватите: Стара река, Джендема, Стенето и Чамджа. Забележителните историческите места са: Зли дол, Върлицата и Равна река, местността Паниците, северно от Калофер, околностите на Калоферския манастир в района на Бяла река и много други. На територията на общината туристически интерес представляват двата исторически музея: къща - музей "Васил Левски" в Карлово и къща - музей "Христо Ботев" гр. Калофер. Има организирани седем екомаршрута в Национален парк Централен Балкан. Изградена е екопътека Бяла река - гр.Калофер. На територията на община Карлово се намират минерални извори с лечебни свойства - с. Столетово, с. Климент и гр. Баня. Лечебните свойства на водата са известни от столетия, има балнеоложки копмлекси и санаториуми. Ежегодно се провежда Фестивал на Розата. Регионът притежава мрежа от селища с уникална архитектура. До днес са съхранени традициите в занаятчийското изкуство, представени в "Център за занаяти и културни традиции".