Намери Хотел

Информация за Самоков


Името на Самоков е един забележителен културен феномен - то е кодиран запис за историята на сели­щето, за възникването и развитието му около огромните съоръжения за добив на желязо 'самокови". След завладяването му от турците градът запазил името си, а съоръжението "самоков" наричали и с арабската дума "мадан". Името не само не било преведено на турски език, но е записвано доста точно в османо-турските регистри като Самоков: Ивлайчо Самоков квм 1477 и като център на каза - Влайчов Самоков през 1515 г. Най-ранното известно ни записване на името на града е две години след превземането на Константинопол от турците, когато през 1455 г. пада и "майката на сръбските градове" Ново Бърдо. Един от неговите Защитници, Константин Михайлович, е бягал от селище на име Самоков, и заедно с много други бил отведен в Одрин и станал еничарин. От началото на XVI в. не съществува никакво съмнение, че името на Самоков е относително познато на европейците. Австрийските автори и пратеници Петанчич (1502), Шепер (1533) и Антон Вранчич (1567) не са минавали през Самоков, но го споменават Заради значението на желязото за военните действия срещу Западна Европа. Пръв Бенедикт Курипешич минал оттук (1531) и записал правилно името. Името на Самоков отбелязват в дипломатическите си доклади и посланиците на Венеция в Константинопол, която Османската империя постепенно измествала в Средиземно море. Заради желязото го споменават Катерино Зен (1550) и Лоренцо Бернардо (1592). Марино Кавали (1560) нарича Самоков "хубава Земя", а Джакомо Соранцо (1575) - "доста голям град". Филип дьо Френ-Кане съобщава също, че Самоков е "голям град, където се обработва много добре желязото за котви и други цели". Да не забравяме, че тогава Венеция имала половинмилионно население, но Виена била голяма колкото Пловдив! А Самоков е имал едва хиляда домакинства, но неговите огромни комплекси от самокови и видни, разположени в близката околност, са поразявали въображението на пътника! Ето как Еблия Челеби (1662) описал самоковите: "Когато изваждат от огъня желязото, зачервено като стари еминии, майсторите железари поставят посредством особен вид долапи нагорещеното желязо върху наковални, прилични на туловище на слон, и удрят с чукове като биволски глави, движени пак с помощта на изкусно направени водни колела, зачервеното желязо, разтърсвайки земята и небето... Когато след цялото коване желязото се удължи, тогава с едно изкусно приспособление прекъсват водата, която върти долапа - ден и нощ с тази работа векуват. Много пътешественици са видели тази работа и са се удивлявали. Тази работа може да се обхване само с виждане, а така с писане не може..." Пръв най-големият османски учен Хаджи Калфа (1635) е дал обяснение За произхода на името на Самоков. Той пише, че на "тамошния местен език Самоков се нарича уредът, който се задвижва от водата, който спомага за изковаването на желязото, а също така се нарича и големият чук, който кове горещото желязо".